Каква диета се препоръчва при гастрит?

Какво е гастрит?

Гастрит е доста често срещано заболяване сред населението. Статистически погледнато, половината от хората в световен мащаб страдат от някаква форма на възпаление на стомаха или са предразположени към такова. Повечето хора подценяват сериозността на гастрита и не предприемат адекватно лечение, в резултат на което, в продължение на месеци и дори години, търпеливо понасят стомашните неразположения. 

Ако трябва да обясним с няколко думи, гастритът представлява възпаление на стомашната лигавица. Той може да възникне внезапно (остро) или постепенно (хронично). 

За да разберем по-добре как се получава това състояние на раздразнение на стомаха, нека разгледаме анатомията и физиологията на стомаха набързо.

Стомашната стена е изградена от три слоя – лигавица, мускулен слой и серозна (външна) обвивка. Лигавицата на стомаха образува многобройни гънки, в които се разполагат малки ямички, в които се намират стомашните жлези.

За да изпълнява своите храносмилателни функции, стомахът произвежда стомашна киселина и ензими. Повърхността на стомашната лигавица е покрита от тънък слузен слой, който предпазва от агресивното действие на солната киселина. Слузният секрет на стомаха е изключително гъст и по принцип не се разтваря от стомашната киселина на стомашния сок. В случай че тези механизми на отделяне на слуз са нарушени или са слабо изразени, стомашната стена започва да се възплалява и уврежда под въздействието на силно киселинната среда в стомаха.

Кои са основните видовете гастрит? 

Гастритът може да бъде разделен на 2 основни вида – остър и хроничен. Острият гастрит се характеризира с внезапно начало и силно изразена симптоматика, докато хроничният гастрит е стомашно възпаление, което продължава дълго време.

Остър гастрит

Острият гастрит се изразява с внезапно начало, силно изразена симптоматика и остро възпаление на стомашната лигавица. Най-често възниква, поради остра бактериална инфекция, интензивно лечение с нестероидни противовъзпалителни лекарства, остър стрес (шок, травма) или силна злоупотреба с алкохол

Хроничен гастрит

Хроничният гастрит се разделя основно на два вида – атрофичен  и неатрофичен. Атрофията е разрушаване на така нужните жлези в стомаха, които споменахме по-горе. Атрофичният гастрит произтича основно от дългогодишна инфекция с хеликобактер и е основен рисков фактор за развитието на стомашен рак. Хроничният гастрит, често остава недиагностициран поради факта, че може да протече и безсимптомно

Какви са симптомите при гастрит?

Симптомите при всеки човек варират. При някои хора могат да са налични всички от долуизброените симптоми, докато при други изобщо да липсват такива. По принцип, наличието на повечето от тези симптоми индикира, че става въпрос за остър гастрит, а липсата на такива – за хроничен гастрит, но не е задължително. 

Най-често изразените оплаквания при гастрит биват:

• Болки в стомашната област
• Гадене
• Повръщане
• Киселини
• Оригване
• Хълцане
• Липса на апетит
• Подуване на стомаха
• Лошо храносмилане
• Наличие на кръв в изпражненията 
• Анемия

15 храни, които ще Ви помогнат в борбата срещу анемия

Как се диагностицира гастритът?

Основните методи на диагностика на гастрита биват ендоскопията, кръвните изследвания и фекалният тест.

• Ендоскопия – извършва се чрез гастроскоп (ендоскоп). Ендоскопът е тънка тръба с камера, която се вкарва през устната кухина в стомаха, за да се огледат лигавиците на хранопровода, стомаха и дванадесетопръстника. Чрез него лекарят търси признаци на възпаление на лигавицата. При съмнение за такива участъци се вземат малки проби от лигавицата за изследване (биопсия)
• Кръвни изследвания – заедно с ендоскопията, лекарят може да прецени за необходимо да Ви пусне и кръвни изследвания, за да провери количеството на червени кръвни клетки, нивата на витамин B12 и фолиева киселина, ако има съмнения за анемия
• Фекален тест – чрез този тест се проверява, дали имате наличие на кръв в изпражненията, което индикира, че може да имате кървяща язва в стомаха

Какви са причините за развитие на гастрит?

Сред основните причинители на гастрит се нареждат бактерията хеликобактер пилори, жлъчният рефлукс, стресът, прекомерната консумация на алкохол, нездравословното хранене, както и нездравословният начин на живот.

Основни причини

• H. pylori – бактерията хеликобактер е известна като една от малкото бактерии, които оцеляват в агресивната среда на стомаха. Води се, че е главният виновник за появата на гастрит, в световен мащаб. Тя нарушава баланса на производство на солна киселина в стомаха. В резултат на това се отделя повече стомашна киселина от необходимото, което води до изтъняване на мукозната обвивка и възпаление на лигавицата и стената на стомаха. Pylori е по-разпространен в развиващите се страни, отколкото в развитите. Болестта се придобива най-често в ранна детска възраст. Счита се, че хеликобактер се предава по фекално-орален път, чрез замърсена храна и вода или контакт с телесни секрети. Проучвания сочат, че заразяването става главно в пределите на семейството. Следователно, нивото на хигиена в семейството е изключително важен фактор
• Жлъчен рефлукс – жлъчният рефлукс представлява връщане на жлъчен сок от дванадесетопръстника към стомаха. Това в последствие може да предизвика възпаление на стомашната лигавица и да доведе до гастрит. Този вид гастрит е доста по-рядко срещан, в сравнение с останалите
• Стрес – силният стрес породен от травма, операция, нараняване и силни емоции, може да бъде причина за остър гастрит. Острият или хроничен стрес предизвикат раздразнение на стомашната лигавица
• Алкохол – алкохолът е дразнител на стомашната лигавица, което прави стомаха уязвим към храносмилателните сокове. Честата му прекомерна употреба може да доведе до остър гастрит. Освен това може да направи стомаха по-чувствителен към киселини или други потенциално дразнещи храни и напитки
• Тютюнопушене – тютюнопушенето увеличава количеството на образуваната стомашна киселина и eдновременно с това намалява секрецията на слуз в стомаха
• Грешки в хранителния режим – някои храни увеличават количеството на стомашната киселина, като кафе, газирани напитки, шоколад, цитрусови плодове и сокове, оцет, лук, домати, люти храни. Ще ги разгледаме малко по-подробно след малко

Други причини

• Нестероидни противовъзпалителни лекарства – това са така наречените обезболяващи лекарства, като аспирина и ибупрофена. Ежедневната употреба на тези лекарства е причина №2 за развитието на остър или хроничен гастрит. Може би се чудите защо? Причината е в това, че тези медикаменти блокират отделянето на хормона простагландин, като по този начин могат да нарушат предпазния слой на стомашната лигавица. Простагландинът е хормон, който регулира секрецията на слуз и отделянето на вещества, които неутрализират стомашната киселина. При недостатъчна секреция на хормона, стомашната стена остава без защита срещу стомашната киселина
• Автоимунно заболяване – наричан още автоимунен гастрит, този вид гастрит се получава, когато собственото ни тяло атакува клетките на стомашната лигавица. Този вид гастрит е често срещан при хора с други съпътстващи автоимунни заболявания, като Хашимото и диабет тип 1

Лечение на гастрит 

Лечението на гастрита зависи от неговата форма, стадий и причинител. Често срещано явление е лечението да се базира почти изцяло на лекарства, като се пренебрегват факторите – диета и начин на живот. Това прави оздравителния период много по-труден и създава предпоставки за рецидиви.

В най-добрия вариант, лечението трябва да комбинира медикаменти, диета и промяна на начина на живот. Диетата служи за щадене на болния орган, а подобряването на начина ни на живот (спиране на тютюнопушене, алкохол и влиянието на стреса), успокоява нервната ни система, от там и настъпва подобрение в здравословното ни състояние.

• Антибиотично лечение – за гастрит, причинен от H. Pylori, се предписва антибиотично лечение, което да неутрализира бактериалната инфекция
• Антиацидни (противокиселинни) лекарства – това са лекарства, които неутрализират киселинността на стомашното pH. Някои от страничните реакции след употребата на антиацидни медикаменти могат да бъдат – слабително действие, констипация (запек) и повишаване секрецията на солна киселина при дългосрочен прием и във високи дози
• Лекарства, които намаляват образуването на солна киселина – към тях се причисляват H2 (хистаминови) блокери и инхибиторите на протонната помпа. Те контролират количеството на отделяната стомашна киселина, като потискат секрецията ѝ, за разлика от антиацидните, които само неутрализират вече образуваната стомашна киселина

Усложнения при гастрит

Ако болестта не се лекува или се предприеме неправилно лечение, може да се стигне до усложнения. Някои от тях биват: 

• Образуване на язви
• Kървене
• Дефицит на витамин B12
• Желязодефицитна анемия
• Вероятност от развитие на рак на стомаха

Каква диета се препоръчва при гастрит?

Диетата при гастрит си има своите особености и различия в зависимост от това дали той е остър или хроничен. И при двата вида се включват горе-долу сходни храни, с тази разлика, че режима за остър гастрит е много по-щадящ и консистенцията на храната е течна и кашава.

Редно е в режима да се включват достатъчно витамини, минерали, антиоксиданти, полезни мазнини и достатъчно протеини, за да се подпомогне възстановяването.

Добре изграденият и балансиран режим нормализира дейността на стомаха и допринася за заздравяването на възпалителните изменения.

Примерни хранения: 

• Омлет
• Макарони със сирене
• Каша от овесени ядки
• Печена ябълка / тиква
• Кисело мляко с плод
• Крем супа от картофи
• Пилешка супа
• Пиле с ориз
• Печена риба с гарнитура от задушени зеленчуци

Диета при остър гастрит

Диетата се прилага при изострени състояния на гастрит и активна язва. Режимът при остър гастрит се основава на принципа механично, химично и термично щадене на болния орган. 

• Механично – чрез премахване на всички механични дразнители в храната, тоест грубите целулозни части на плодовете и зеленчуците
• Химично – чрез премахване на всички вещества, които предизвикват усилена секреция на стомашна киселина, като мазнини, подправки, захар, лютиво
• Термично – чрез ограничаване на прекалено студените и прекалено горещите храни и напитки

Диетата при остър гастрит е много по-строга и ограничаваща, в сравнение с тази при хроничния гастрит. Ако състоянието е съпътствано с наличието на язви, тогава трябва да се подходи с още по-голямо внимание. Режимът при острите състояния продължава около 1-2 седмици или докато не настъпи значително подобрение, след това се преминава на по-разширено меню, което се прилага при хроничния гастрит. С цел максимално щадене на органа, храната се приготвя в течна и в кашава форма. Менюто се състои главно от пасирани супи и каши. Храните са долу-горе същите, като при хроничния, но са още по-щадящи и меки. 

Диета при хроничен гастрит 

Прилага се при неусложнена, стара язвена болест или хроничен гастрит. Диетата при хроничните състояния на гастрит е по-специфична с това, че е нужно да се спазва за по-дълъг период от време. Което пък значи, че диетата трябва да е пълноценна, разнообразна, за да се избегнат хранителните дефицити. В най-добрия случай, трябва да се спазва минимум няколко месеца.

Храни, които трябва да се избягват при гастрит

Трябва да се изключат храни и напитки, които предизвикват обилна секреция на стомашна киселина и дразнят стомашната лигавица. Такива са: 

• Захарни изделия – всякакви десерти, които съдържат захар и мазнини (сладолед, вафли, кексове, торти и т.н), шоколадови и какаови изделия
• Оцет – маринати и дресинги
• Пикантни храни – люти чушки
• Мазни храни – много мазните храни и мазнините като цяло отнемат повече време за храносмилане, следователно и остават за по-дълго в стомаха, в резултат на което се произвежда по-голямо количество солна киселина. Затова е редно да се редуцира тяхното количество в менюто
• Високомаслени млечни продукти – в миналото се е препоръчвала консумацията на мляко и млечни продукти за лечението на гастрит. Сега вече е доказано, че млечните увеличават секрецията на стомашна киселина
• Тлъсти меса и риби – свинско месо, шаран, скумрия
• Консервирани храни – месни, рибни и зеленчукови консерви
• Месни полуфабрикати – суджук, салам, пастърма, кренвирши, пушени и осолени меса, наденици
• Зеленчуци – лук, чесън, царевица, домати и доматени сосове, ряпа, праз, гъби
• Плодове – портокал, мандарини, лимон, грейпфрут, лайм, киви, ананас, зелена ябълка, горски плодове и сушени плодове
• Подправки – черен и лют пипер, чесън, горчица (синап), кимион, къри, хрян
• Напитки – алкохол, кафе, какао, силни чайове, газирани и енергийни напитки, фрешове. Категорично е противопоказно да се консумират алкохол, кафе и чай (дори и безкофеинови). Могат да се консумират само леки и билкови чайове и вода
• Пакетирани снаксове – крекери, чипс
• Въглехидрати – в зависимост от реакциите на тялото, с повишено внимание трябва да се консумират или напълно изключат, следните въглехидратни храни: топъл пресен хляб, пълнозърнести видове хляб, бобови храни, киноа, елда, жито, соя

Храни, които могат да се консумират при гастрит

Храните, които се препоръчват при наличието на гастрит, биват крехкото месо, някои плодове и зеленчуци, нискомаслените млечни продукти, яйцата, някои пробиотични храни, както и ядките, семената, оризът и картофите. 

• Месо – крехко телешко, нетлъсто пилешко и нетлъста риба, като щука, пъстърва, бяла риба
• Плодове – банани, ябълки, тиква
• Зеленчуци – моркови, броколи, карфиол, краставици, тиквички, чушки, авокадо, спанак, лапад, цвекло (в най-добрия случай – леко задушени или запечени)
• Яйца – рохко сварени, на очи, на пара 
• Нискомаслени млечни продукти – сирене, прясно и кисело мляко
• Фибри – препоръчителна е консумацията на разтворими фибри, които се съдържат в ябълките, овесените ядки, бананите, лещата, ядките, боровинките, краставиците, морковите. Както вече сме споменавали в други статии, разтворимите влакнини образуват защитен гел по дължината на храносмилателния тракт. Дали е редно да се включват неразтворими фибри (груба целулоза) в диетата при гастрит и язвена болест все още е спорно. От една страна се гласува за тяхната консумация, от друга за тяхното изключване. Тук отново идва принципът за персонализиране на режима. Ако Вие нямате проблем с консумацията на плодове и зеленчуци с по-високо съдържание на фибри, значи нямате повод за притеснение. Но, ако забележите някакъв дискомфорт, след като сте хапнали някакъв плод, зеленчук или салата, тогава е редно да ги изключите или намалите от менюто си
• Въглехидрати – ориз, картофи, макарони, овесени ядки (предварително накиснати/варени), престоял бял хляб, сухари
• Пробиотични храни – нискомаслено кисело мляко, комбуча, кисело зеле, кефир
• Семена и ядки – орехи, лешници, бадеми, бразилски орех, макадамия, кедрови ядки, ленено семе, чиа семена, тиквено семе, слънчогледово семе – предварително накиснати

20 от най-полезните съвети за здравословно хранене

Изисквания към диетата 

Продължителност на режима – това за какъв период от време ще се спазва диетата при гастрит, зависи пряко от симптоматиката, продължителността на заболяването, причината, съпътстващото лечение и т.н. Хубаво е режимът да се спазва поне 2-3 месеца след отшумяването на симптомите.

Термична обработка – задължително трябва да се избягва приготвянето на храната чрез пържене. Вместо това, тя трябва да се приготвя чрез варене, задушаване и печене.

Добро сдъвкване – дори и по принцип да нямаме оплаквания от страна на храносмилателната система е редно да сдъвкваме храната си старателно. А когато имаме наличие на някакво неразположение, както при гастрита, храната трябва да се сдъвква особено добре, за да навлезе в стомаха в кашава форма и да не затруднява органа допълнително.

Кратност на хранене – за да не се натоварва храносмилателният орган, храната трябва да се приема на къси интервали от време и в малки количества. Препоръчва се храната да е разделена на минимум 4 хранения, в най-добрия случай – на 5-6 хранения.

Избягване на гладуването (фастинга) – редно е да се ограничат продължителните периоди на неприемане на храна през деня.

Избягване на храненето преди сън – избягвайте да се храните непосредствено преди лягане. Добре е да са минали поне 2-3 часа преди последното Ви хранене.

Избягване на стреса – напрегнатият начин на живот, забързаното ежедневие, храненето и нашето здраве вървят ръка за ръка. Няма как да сме постоянно забързани, нервни, тревожни и да очакваме да нямаме смущения в храносмилането и здравето ни като цяло.

Когато сме в режим на стрес, се активира симпатиковата нервна система и се отделят стресови хормони, в резултат на което храносмилателните функции отиват на заден план. При вече наличен гастрит или язва, често се наблюдава засилване на болките или усложнение на състоянието, когато то е съчетано със стрес и безпокойство. 

Затова е изключително важно, когато се лекуваме от гастрит, да успокоим нервната си система и да не затормозяваме тялото си допълнително. Това можем да го постигнем чрез – повече смях, дихателни техники, медитация, йога и всякакви други варианти, в които достигаме до нужното спокойствие.

Заключение

Цялостният подход, съчетаващ лекарствено лечение, правилна диета и малки промени в начина на живот е сигурен начин за подобряване на здравословното ни състояние. Горепосочените принципи и препоръки е добре да се следват при състояния на възпаление на стомаха, като гастрит и язвена болест. Но те трябва да се спазват вземайки предвид индивидуалните особености на Вашия организъм. 

Например, някои от основните храни, които се препоръчват за консумация при гастрит, при Вас могат да предизвикат влошаване на здравословното състояние, а други храни, които са в забраненият списък, да не предизвикат ответна реакция. Това зависи лично и конкретно от Вашето състояние и хранителни непоносимости. 

Трябва да следите сигналите и реакциите на тялото си, след приема на определена храна. Тук е и времето да споменем, че е редно да се консултирате с лекар и диетолог, за да се индивидуализира лечението, което да доведе до едно пълно излекуване.

10-те златни съвета за здравословен начин на живот

Хареса ли Ви тази статия?

Хареса ли Ви тази статия? Ако сте я намерили полезна, защо не я споделите с Вашето семейство и приятели?

Също така сте добре дошли да харесате страницата ни и да ни последвате във Facebook, както и да се абонирате за нашия безплатен имейл бюлетин за полезни статии и съвети, свързани със здравословното хранене и отслабване.

Ако желаете да добавите нещо, което сме пропуснали или да споделите Вашето мнение по темата, можете да го направите, като оставите коментар в полето по-долу.

Благодарим Ви! Вашето мнение и идеи са важни за нас!

Използвани източници

1. G. E. Bergonzelli, D. Donnicola, N. Porta, I. E. Corthésy-Theulaz (2003). Essential Oils as Components of a Diet-Based Approach to Management of Helicobacter Infection. Antimicrobial Agents and Chemotherapy.
2. Gastritis and Peptic Ulcer Disease. Nutrition Guide for Clinicians.
3. Gastritis: Overview (2015). Institute for Quality and Efficiency in Health Care.
4. Gastritis, Mayo Clinic.
5. Guillermo Marcial, Cecilia Rodríguez, Marta Medici and Graciela Font de Valdez (2010). New Approaches in Gastritis Treatment. IntechOpen.
6. Heidelbaugh JJ. (2013) Proton pump inhibitors and risk of vitamin and mineral deficiency: Evidence and clinical implications. Sage Journals.
7. Matjaž Homan, Rok Orel (2015). Are probiotics useful in Helicobacter pylori eradication? World Journal of Gastroenterology. 
8. Samy A. Azer; Hossein Akhondi, (2019). Gastritis. NCBI.
9. What is Gastritis? WebMD.