Ензимите са биоактивни вещества, които участват в разграждането на хранителните компоненти. Те се секретират от слюнчените жлези, клетките на стомашната лигавица, панкреаса и тънките черва. Благодарение на ензимите, храната, която поглъщаме, се разбива до микроскопични молекули, които могат да бъдат усвоени лесно от клетките. Това се постига чрез процесите на храносмилане и катаболизъм, благодарение на които големите молекули се разграждат до по-малки.
Например, протеините се разграждат до аминокиселини, въглехидрати се разграждат до глюкоза или фруктоза, а мазнините – до мастни киселини. След като бъдат раздробени до съставните им части, хранителните вещества преминават през стената на тънкото черво и отиват в кръвотока. Там те биват транспортирани до черния дроб за допълнителна обработка или служат като инстантен източник на енергия.
Днес ще Ви запознаем по-подробно с ензимите и техните функции. Ще научим кои са основните храносмилателни ензими, къде се намират и как всъщност действат. Също така ще разгледаме до какво води недостигът на ензими и как да си ги набавим, ако тялото ни не може да се справи с тяхното оптимално производство. И така, нека започваме!
Какво всъщност представляват ензимите?
В най-общи линии, ензимите са вид протеини, които спомагат за ускоряване на химичните реакции в тялото. Тези важни за здравето вещества са от съществено значение за правилното храносмилане, нормалната функция на черния дроб и оптималното абсорбиране на хранителните компоненти. Твърде много или твърде малко от даден ензим може да доведе до нежелани патологични състояния и храносмилателни проблеми.
Всъщност ензимите имат двойна роля – те изграждат едни вещества и разграждат други. Това означава, че те участват активно както в анаболните реакции (изграждане), така и в катаболните процеси (разграждане) на организма. Всички живи същества синтезират ензими. Нашето тяло може да произвежда ензими по естествен път, но поради ред прични, понякога производството на някои ензими може да е недостатъчно или напълно да липсва.
Добрата новина е, че повечето естествени храни, като плодовете, зеленчуците и пълнозърнестите храни, съдържат в себе си голяма част от ензимите, нужни за тяхното храносмилане. За съжаление, това не важи за преработените храни, като захарните изделия, белите тестени изделия и тези, в чийто хранителен състав се помещава половината Менделеева таблица.
Прочетете още: Кои са основните градивни компоненти на храната?
Кои са основните видове ензими?
Нашето тяло е дом на хиляди храносмилателни ензими. Те могат да бъдат разделени на различни видове, според техните функции и химичен профил. Всеки отделен вид ензими изпълнява строго определена работа. Например, ензимът захароза разгражда дизахарида, познат като захароза (трапезна захар). Лактазата, пък от своя страна, е отговорна за разграждането на лактозата (млечна захар).
С други думи, всеки от различните храносмилателни ензими е насочен към специфично хранително вещество, като ролята му е да го разгради до съставните му части или до форма, която в крайна сметка може да бъде усвоена от клетките.
Сред най-важните храносмилателни ензими се нареждат:
- Липаза – отговорна за разграждането на мазнините до мастни киселини и глицерол (обикновен захарен алкохол). Произвежда се в малки количества от устата и стомаха, и в по-големи количества от панкреаса. Работи в тандем със жлъчния сок, с чиято помощ разгражда мазнините в храната до полиненаситени, мононенаситени и наситени мастни киселини;
- Амилаза – важна за усвояването на въглехидратите. Разгражда нишестето до прости захари, като малтоза (малцова захар). Амилазата се секретира както от слюнчените жлези, така и от панкреаса. С други думи, разграждането и усвояването на въглехидратите започва още по време на дъвчене. Сега разбирате ли защо специалистите съветват да дъвчем храната по-дълго време;
- Малтаза – малтазата се освобождава в тънките черва и е отговорна за разграждането на малтозата до глюкоза (най-простата и най-разпространена захар в тялото). Глюкозата е основният енергиен източник на организма. Малтазата работи в тандем с амилазата, за да разгради въглехидратите до съставните им единици;
- Захараза – секретира се от тънките черва, където разгражда дизахарида захароза на монозахаридите фруктоза и глюкоза. Те са по-прости захари, които тялото може да усвои лесно. Захаразата се намира по протежение на чревните власинки, наричани още чревни вили. Вилите представляват малки издатини, подобни на косми, които покриват вътрешността на червата и изпращат хранителните вещества в кръвния поток;
- Лактаза – наричана още лактаза-флоризин хидролаза, лактазата е вид ензим, който разгражда лактозата – основната захар в млечните продукти. Лактазата разбива лактозата до нейните два основни монозахарида, а именно глюкоза и галактоза. Произвежда се от клетки, известни като ентероцити, които покриват вътрешността на чревния тракт;
- Протеаза – група ензими, наричани още пептидази, протеолитични ензими или протеинази. Тези храносмилателни ензими разграждат протеините до съставните им блокове – аминокиселините. Протеазите се произвеждат в стомаха и панкреаса, като най-известните биват пепсин, трипсин и химотрипсин;
До какво води недостигът на храносмилателни ензими?
Пониженото производство на някои ензими в тялото може да доведе до редица здравословни проблеми. Когато нормалната секреция на храносмилателни ензими е възпрепятствана, храната, която приемаме, не може да бъде разградена и съответно да бъде усвоена напълно.
Недостигът на ензими в организма може да се дължи на генетични смущения, фамилна наследственост, напредването на възрастта, както и на различни заболявания, като Болест на Фабри, Болест на Крабе и Болест на Крон. Ето и две от най-честите патологични състояния, свързани с недостиг на ензими:
- Непоносимост към лактоза – лактозната непоносимост се появява, когато не можете да усвоите лактозата в млякото, поради недостатъчно производство на лактаза от тънките черва. Това е един от най-често срещаните ензимни дефицити в света. Установено е, че в България две трети от населението може да равие подобен ензимен недостиг, в един или друг етап от живота си. Най-честите симптоми биват подуване на корема, диария, коремни спазми и метеоризъм (газообразуване), които се появяват до няколко часа след консумацията на мляко;
- Екзокринна панкреатична недостатъчност – панкреасът произвежда ключовите храносмилателни ензими амилаза, протеаза и липаза. Хората с екзокринна панкреатична недостатъчност (ЕПН) имат дефицит на тези ензими. В резултат на това те не могат да смилат и усвояват правилно храната, особено мазнините. ЕПН е причина за редица патологични състояния, като хроничен панкреатит, рак на панкреаса и муковисцидоза. Сред най-изразените симптоми на ЕПН се нареждат коремните болки, диарията, загубата на тегло, прекомерното газообразуване и наличието на мазни изпражнения.
Ензимите в храните
Както споменахме по-рано, повечето естествени храни са богати на храносмилателни ензими. Челните места се заемат от тропическите плодове и ферментиралите храни, които помагат за по-бързото и по-добро храносмилане. Ферментиралите храни, наричани още пробиотични храни, синтезират ензими по време на процеса на ферментация, както и пробиотици (полезни бактерии), за още по-добро храносмилане и крепко здраве.
За най-добри резултати, консумирайте тези хранителни представители в сурово състояние, тъй като топлинната обработка може да намали или унищожи ензимите в тях. Сред храните, с най-богато съдържание на ензими, се нареждат:
- Авокадо – богато на липаза, която подпомага разграждането на мазнините
- Джинджифил – съдържа протеазата зингибаин, която е нужна за усвояването на протеините
- Ананас – с високо съдържание на протеазата бромелаин, участваща в разпада на протеините
- Кефир – богат на липаза, лактаза и протеаза, необходими за разграждането на мазнините, лактозата и протеините
- Кисело зеле – съдържа липаза и протеаза, които участват в разпада на мазнините и протеините
- Банани – богати на амилаза и глюкозидаза, нужни за разграждането на въглехидратите
- Пчелен мед – с високо съдържание на амилаза, диастаза, инвертаза и протеаза, които вземат участие в усвояването на захарите и протеините
- Папая – съдържа протеазата папаин, нужна за разпада на някои протеини
Ензимите – финални думи
Ензимите са вид молекули, които подпомагат разграждането на храната. Те се секретират основно от слюнчените жлези, стомаха, панкреаса и тънките черва. За съжаление, някои хора страдат от дефицит на храносмилателни ензими, който е свързан с различни здравословни проблеми.
Понякога недостигът на ензими може да бъде компенсиран с консумацията на здравословни и естествени храни, като плодове, зеленчуци и ферментирали продукти. Другият начин, по който можете да си набавите липсващите ензими, е чрез приема на ензимни хранителни добавки. Преди това обаче е препоръчително да се консултирате с вашия личен лекар или с диетолог.
Живейте здравословно!
Прочетете още: 7 от най-полезните пробиотични храни
Хареса ли Ви тази статия?
Хареса ли Ви тази статия? Ако сте я намерили полезна, защо не я споделите с Вашето семейство и приятели?
Също така сте добре дошли да харесате страницата ни и да ни последвате във Facebook, както и да се абонирате за нашия безплатен имейл бюлетин за полезни статии и съвети, свързани със здравословното хранене и отслабване.
Ако желаете да добавите нещо, което сме пропуснали или да споделите Вашето мнение по темата, можете да го направите, като оставите коментар в полето по-долу.
Благодарим Ви! Вашето мнение и идеи са важни за нас!
Използвани източници
- Peyrot des Gachons C, Breslin PA. (2016). Salivary amylase: digestion and metabolic syndrome. Curr Diab Rep. (10):102.
- Mótyán JA, Tóth F, Tőzsér J. (2013). Research applications of proteolytic enzymes in molecular biology. Biomolecules. (4):923-42.
- National Stem Cell Foundation. Enzyme Deficiencies.
- Rompianesi G, Hann A, Komolafe O, Pereira SP, Davidson BR, Gurusamy KS. (2017). Serum amylase and lipase and urinary trypsinogen and amylase for diagnosis of acute pancreatitis. Cochrane Database Syst Rev.
- Deborah Gerszberg: What you need to know about pancreatic enzymes. The Pancreas Center.
