Антимюлеровият хормон (АМХ) е ключов биомаркер за оценка на яйчниковия резерв и репродуктивния потенциал при жените. Макар че нивата на АМХ се влияят основно от възрастта и генетични фактори, нарастващ брой изследвания показват, че начинът на живот и хранителните навици също могат да окажат влияние.
Научни данни от последните години подчертават, че ендокринната функция на яйчниците е чувствителна към метаболитни, нутриционни и екологични фактори.
Например, проучвания върху популации от жени в репродуктивна възраст показват, че диети с висока антиоксидантна плътност, нисък гликемичен товар и оптимален прием на микронутриенти като витамин D, цинк и селен могат да бъдат свързани с по-благоприятни нива на АМХ.
Освен това, проучвания с инвитро култури с човешки гранулозни клетки демонстрират, че инсулиновата сигнализация, оксидативният стрес и възпалителните цитокини могат директно да повлияят на експресията на гена за AMH.
Тези механизми предполагат, че околната среда и поведението имат биологично значение при регулацията на този хормонален маркер.
Какво представлява АМХ?
В най-общи линии, АМХ се произвежда от гранулозните клетки на малките фоликули в яйчниците и служи като индикатор за количеството оставащи яйцеклетки.
Биологично, АМХ играе важна роля в регулацията на ранната фоликулогенеза, потискайки началната рекрутация на примордиалните фоликули и намалявайки чувствителността им към фоликулостимулиращ хормон (FSH). Това предпазва яйчниковия резерв от прекомерно изчерпване.
Изследвания с деактивиран AMH ген показват, че липсата на AMH води до ускорено изчерпване на яйчниковите фоликули. При човека, нивата на AMH корелират силно с броя на антралните фоликули (AFC) и често се използват при предикция на яйчников отговор при асистирани репродуктивни технологии (ART).
Нивата на АМХ обикновено намаляват с възрастта, но темпото на този спад може да варира в зависимост от различни фактори.
Какво е добро ниво на АМХ според възрастта?
Нивото на антимюлеровия хормон (АМХ) естествено намалява с възрастта, тъй като яйчниковият резерв се изчерпва с времето. Въпреки че няма универсален „нормален“ диапазон, съществуват ориентировъчни стойности, които се използват в клиничната практика за оценка на фертилния потенциал.
Важно е да се отбележи, че стойностите могат да варират в зависимост от използваните лабораторни методи. Следващата таблица представя приблизителните нива на АМХ в нанограма на милилитър (ng/mL) според възрастта:
| Възраст | Средно ниво на AMH (ng/mL) | Интерпретация |
| Под 25 години | 3.0 – 6.8 | Висок яйчников резерв |
| 25 – 29 години | 2.5 – 6.0 | Добър яйчников резерв |
| 30 – 34 години | 1.5 – 4.5 | Нормален яйчников резерв |
| 35 – 39 години | 1.0 – 3.0 | Намаляващ яйчников резерв |
| 40 – 44 години | 0.5 – 1.5 | Нисък яйчников резерв |
| Над 45 години | Под 0.5 | Много нисък или изчерпан резерв |
Влияние на храненето върху нивата на АМХ
Хранителният режим играе съществена роля в поддържането на хормоналния баланс и репродуктивната функция. Въпреки че нивата на АМХ не се влияят директно от краткосрочни диетични промени, дългосрочният стил на хранене може да има непряк ефект върху фоликулогенезата, оксидативния стрес и метаболитните процеси. Всички те участват в регулацията на яйчниковата функция.
Някои хранителни модели и нутриенти са свързани с по-високи или по-стабилни нива на АМХ, особено при жени с репродуктивни затруднения. Диета, богата на антиоксиданти, ненаситени мастни киселини и микронутриенти като витамин D, цинк и фолиева киселина, може да подпомогне хормоналния баланс и да осигури по-благоприятна среда за поддържане на яйчниковия резерв.
- Консумация на бърза храна и наситени мазнини
Изследване показва, че високият прием на бърза храна и наситени мазнини е свързан със значително по-ниски концентрации на АМХ. Тези асоциации остават значими дори след корекции за възраст, индекс на телесна маса (ИТМ) и физическа активност.
- Млечни продукти и ферментирали храни
Някои проучвания установява, че приемът на ферментирали млечни продукти (кисело мляко, кефир, извара), е свързан с по-бавен годишен спад на нивата на АМХ при дамите в репродуктивна възраст.
- Антиоксиданти и плодове
Консумацията на плодове, особено горски плодове, е свързана с по-бавен спад на АМХ. Това е така вероятно поради високото съдържание на антиоксиданти, които предпазват яйчниковите клетки от оксидативен стрес.
Прочетете още: 15 от най-мощните антиоксиданти в природата
Телесно тегло и състав на тялото
Някои изследвания показват, че наднорменото тегло и затлъстяването могат да бъдат свързани с по-ниски нива на АМХ и намален яйчников резерв. Въпреки това, други проучвания не откриват значима връзка между ИТМ и нивата на АМХ. Тези противоречиви резултати подчертават необходимостта от допълнителни изследвания в тази област.
Нови данни сочат, че съставът на телесната маса — особено съотношението между висцералните мазнини и субкутанна мастна тъкан — може да бъде по-добър предиктор за нивата на АМХ, отколкото самият индекс на телесна маса (ИТМ).
Висцералната мастна тъкан е метаболитно активна и участва в секрецията на провъзпалителни цитокини (напр. TNF-α, IL-6), които могат да нарушат функцията на яйчниковите гранулозни клетки и да повлияят негативно на секрецията на АМХ.
В допълнение, повишената инсулинова резистентност, често наблюдавана при жени с високо ИТМ, може също да модифицира хормоналната среда и да възпрепятства фоликуларното развитие.
Прочетете още: Каква е разликата между наднормено тегло и затлъстяване?
Влияние на токсините и околната среда върху АМХ
Излагането на тежки метали като кадмий, арсен и живак е свързано с по-ниски нива на АМХ и по-ранно настъпване на менопауза. Тези метали действат като ендокринни разрушители, нарушавайки хормоналния баланс и ускорявайки стареенето на яйчниците.
Механизмите зад тези ефекти включват оксидативен стрес, митохондриална дисфункция и епигенетични промени в яйчниковата тъкан.
Проучвания върху женски популации в индустриализирани райони показват, че хроничното натрупване на кадмий (Cd), дори при ниски нива на експозиция, корелира с потиснато производство на AMH и с намален брой антрални фоликули.
Освен това, бисфенол A (BPA) и фталатите – често срещани в пластмасови опаковки и козметика – също се разглеждат като потенциални инхибитори на АМХ, чрез нарушаване на експресията на гени, регулиращи фоликулогенезата.
Препоръка: Редовното избягване на тези вещества и преминаването към био-съвместими материали може да бъде разумна превантивна мярка.
Финални редове
Макар че възрастта и генетиката са основните фактори, определящи нивата на АМХ, начинът на живот и хранителните навици също играят важна роля. Поддържането на здравословна диета, богата на антиоксиданти, ограничаването на бързата храна и наситените мазнини, както и избягването на токсини, могат да допринесат за поддържането на оптимални нива на АМХ и репродуктивно здраве.
Забележка: Тази статия е предназначена за информационни цели и не замества професионалната медицинска консултация. Ако имате притеснения относно вашето репродуктивно здраве или нивата на АМХ, консултирайте се с квалифициран медицински специалист.
Nutrima AI здравен консултант
Желаете да научите повече по темата или да получите персонализиран съвет в областта на здравословното хранене и начин на живот?
Попитайте Nutrima AI здравен консултант – вашият личен наставник в областта на здравословното хранене, фитнеса и уелнеса!
Хареса ли ви статията?
Хареса ли ви тази статия? Ако сте я намерили полезна, защо не я споделите с вашето семейство и приятели?
Също така сте добре дошли да харесате страницата ни и да ни последвате във Facebook, както и да се абонирате за нашия безплатен имейл бюлетин за полезни статии и съвети, свързани със здравословното хранене и отслабване.
Ако желаете да добавите нещо, което сме пропуснали или да споделите Вашето мнение по темата, можете да го направите, като оставите коментар в полето по-долу. Алтернативно, можете да се включите в някоя от дискусиите на здравословен форум Нутрима.
Благодарим ви! Вашето мнение и идеи са важни за нас!
Използвани източници
- Eskew, A.M., Bedrick, B.S., Chavarro, J.E., Riley, J.K. и Jungheim, E.S., 2022. Dietary patterns are associated with improved ovarian reserve in overweight and obese women: a cross-sectional study of the Lifestyle and Ovarian Reserve (LORe) cohort. Reproductive Biology and Endocrinology, 20(1), с.33.
- Gaskins, A.J., Chavarro, J.E., Mendiola, J., et al., 2015. Physical activity and reproductive health: a review of the literature. Human Reproduction Update, 21(3), pp. 275–289.
- Karimi, E., Arab, A., Rafiee, M. и Amani, R., 2021. A systematic review and meta-analysis of the association between vitamin D and ovarian reserve. Scientific Reports, 11(1), с.16005.
- Park, S.K., 2023. Heavy metals are toxic to ovaries and may lead to decreased egg production, earlier menopause. University of Michigan School of Public Health.
- Whitworth, K.W., Baird, D.D., Stancel, M., et al., 2015. Anti-Müllerian Hormone and Lifestyle, Reproductive, and Environmental Factors Among Women in Rural South Africa. Epidemiology, 26(3), с.365-372.
- Zhang, Y., Wang, Y., Zhou, Y., et al., 2024. Dietary acid load and risk of diminished ovarian reserve: a case–control study. Reproductive Biology and Endocrinology, 22(1), с.1–10.
2 коментара
Здравейте и благодаря за полезната информация. Искам да попитам, ако започна да се храня по-здравословно и намаля стреса, има ли шанс нивата на АМХ да се повишат значително, или веднъж понижени, те остават трайно ниски?
Здравейте, Стиляна! Благодаря Ви за интересния въпрос. Промяната в начина на живот и хранене може да оказва положително влияние върху нивата на АМХ. Въпреки че е възможно да се наблюдава повишение, чувствителността на организма е различна за всеки и резултатите могат да варират. Важно е да поддържате здравословен начин на живот и да се консултирате със специалисти за персонализирани съвети. Желая Ви успех!