Как да смекчим симптомите на астма при децата?

От Милица

 

Състоянието на астма при децата е хронично заболяване, при което детските дихателни пътища се стесняват, подуват и произвеждат допълнителна слуз. Заболяването може да затрудни дишането, да предизвика кашлица и хрипове при издишване. 

При някои деца, заболяването може да не нарушава извършването на ежедневните им дейности, но за други може да бъде значително неудобство, понякога водещо до животозастрашаващи астматични пристъпи.

През 2019 г., в глобален мащаб заболяването е засегнало 262 милиона души и причинило приблизително 461 000 смъртни случая, по-голям процент в развиващите се страни (деца и възрастни).

Астмата е най-често срещаното хронично заболяване при децата и може да бъде тежко бреме както за тях, така и за техните близки. Болестта много често е фактор за ограничаване възможностите на децата да посещават училище, да играят и дори да спят.

 

Видове астма при децата

Класификацията на астмата зависи от честотата на признаците, симптомите и колко тежки са те. Това състояние се определя от специалист и е тясно свързано с последващото лечение. 

Тежестта на астматичния пристъп може да се измени във времето, което налага съответните корекции в лечението. 

Астмата се класифицира в 4 категории:

  1. Леко интермитентна – леки симптоми, появяващи се до два дни в седмицата и две нощи в месеца.
  2. Леко устойчива – симптомите се наблюдават повече от два пъти в седмицата, но не и два пъти в един и същи ден.
  3. Умерено устойчива – симптоми веднъж на ден и повече от една нощ седмично
  4. Тежка упорита – симптомите са налице през целия ден, през повечето дни и през нощта.

 

Причини за появата на астма при децата

Как да смекчим астма при децата-Нутрима-бг-1

 

Все още не е установена точна причина за появата на астма при децата. Рискови фактори, отключващи заболяването, могат да бъдат изцяло вътрешни или пък заобикалящата външна среда да изиграе ключова роля.

 

      Вътрешни причини за поява на астма при децата

  • Генетични: Когато са замесени много различни гени, семейната история няма как да не бъде рисков фактор за астма при децата. Установени са над 100 гена свързани с отключването на заболяването, като повечето от тях са пряко свързани с имунната система или модулират възпалителните процеси. 
  • Затлъстяване: Вече съществува доказана връзка между затлъстяването и риска от астма при децата, като и двете продължават да нарастват през последните години. Намалената дихателна функция дължаща се на по-високия процент телесни мазнини е ключов фактор. Доказано е и, че при наличие на повече мастна тъкан, организмът е по-податлив към възпалителни процеси.
  • Пол: Астмата се среща два пъти по-често при момчетата, отколкото при момичетата, но тежките случаи са с еднаква честота. За разлика от децата, възрастните жени имат по-висок % астма в сравнение с мъжете.

Прочетете още: Какво е затлъстяване и как да се предпазим?

 

      Външни причини за поява на астма при децата

  • Алергени: излагането на различни дразнители и вещества, които предизвикват алергия много често предизвикват и признаци на астма при децата. Такива могат да бъдат: цветен прашец, спори на плесени, домашни любимци, акари и др. 
  • Вирусни инфекции
  • Домакински химикали
  • Физическа дейност
  • Студен въздух
  • Тютюнев дим
  • Някои лекарства: бета блокери, аспирин и нестероидни противовъзпалителни, като ибупрофен
  • Силни емоции и стрес
  • Сулфити и консерванти, добавени към определени храни и напитки

Причините за появата на астма у вашето дете могат да бъдат различни и да се променят във времето. Затова е необходимо вие, заедно с лекуващия лекар, да проследявате внимателно всички признаци и симптоми и при необходимост да коригирате лечението.

 

Какви са симптомите на астма при децата?

Как да смекчим симптомите на астма при децата-Нутрима-бг-2

 

Най-често наблюдаваните симптоми са:

  • Кашлица (особено през нощта или рано сутрин)
  • Стягане в гърдите
  • Задух, учестено дишане или задъхване
  • Умора
  • Тъмни кръгове под очите
  • Хрипове при издишване

Симптомите варират от леки до тежки. При астматичен пристъп симптомите се влошават значително и понякога могат да бъдат животозастрашаващи. 

Предупредителни знаци при тежък пристъп са: 

  • Силна кашлица
  • Сериозно затруднено дишане
  • Бледо ило посиняло лице и устни

 

Диагностициране на астма при децата

Повечето деца развиват първите си симптоми преди 5 годишна възраст, но въпреки това астмата може да бъде трудна за диагностициране, тъй като наподобява други заболявания. 

Педиатърът на вашето дете ще трябва да извърши физически преглед с цел отхвърляне на други възможни състояния като респираторна инфекция или хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ).

Възможно е да бъдат назначени тестове за белодробната функция на вашето дете, за да се определи колко въздух влиза и излиза при неговото дишане. Такива тестове могат да бъдат:

  • Спирометрия – чрез този тест се определя стесняването на бронхиалните тръби като се определя количеството въздух което се освобождава след издишване.
  • Пиков поток –  извършва се с апарат наречен пиков дебитомер. Чрез това устройство се измерва колко трудно издишва дете с потенциална астма. Ниските нива на пиковия поток означават, че белите дробове на детето не работят добре и заболяването може да се влоши.

Обикновено, тестовете за белодробна функция се извършват преди и след прием на лекарство, отварящо дихателните пътища (бронходилататор). Ако белодробната функция се подобри след приема на лекарството, то вашето дете има астма.

 

Допълнителни тестове за установяване на астма при децата

  • Тест с метахолин – този препарат е известен провокатор на астма. След вдишване на метахолин дихателните пътища се стесняват леко. Ако пациентът реагира на този медикамент, вероятно има астма. Тестът дава обективен резултат, дори ако нормалният тест за белодробна функция е нормален. 
  • Образен тест – рентгеновата снимка на гръдния кош спомага за установяването на различни аномалии и структурни изменения засягащи дихателната функция.
  • Тест с азотен оксид – този тест измерва количеството азотен оксид след издишване и ако дихателните пътища са възпалени (признак на астма), нивата на азотен оксид ще са значително по-високи от нормалното.

 

Как да смекчим симптомите на астма при децата?

 

Въпреки, че заболяването не се лекува, съществуват редица методи за превенция и дългосрочен контрол над астматичната симптоматика, които вие и педиатърът на вашето дете следва да приложите. Създаването на план за бъдещ живот с това заболяване е в основата на процеса, целящ предотвратяване на астматичните пристъпи. 

 

Създайте план за действие

Астмата като типично хронично заболяване изисква редовно наблюдение и лечение. Заедно с лекарят на вашето дете изградете план за прием на медикаменти с цел управление на астматичните пристъпи. 

 

Установете провокаторите на астма и се старайте да ги избягвате

Както споменахме по-горе, външните алергени и дразнители като прах, мухъл, цветен прашец, студен въздух или замърсен въздух, могат да предизвикат астматичен пристъп. Разберете кои фактори влошават астмата на вашето дете и предприемете съответните стъпки. 

 

Следете дишането на детето 

Разпознавайки предупредителните знаци за предстоящ астматичен пристъп (кашлица, задух, хрипове) вие може да повлияете на степента на тежест на съответната атака. Ако действате по-бързо е твърде вероятно вашето дете да не получи тежък астматичен пристъп. Ако усетите предстоящата атака, незабавно дайте лекарството според инструкциите. Поставете детето в покой, докато състоянието му се стабилизира. Ако симптомите не се повлияват, незабавно потърсете медицинска помощ. 

 

Лекарствени средства при детска астма

Правилните медикаменти се назначават на база възраст, симптоматика, астматични тригери и коя група лекарства повлиява най-добре на заболяването на вашето дете. Преди да предприемете прием на медикаменти, задължително се консултирайте с вашия педиатър!

Дългосрочните контролни препарати намаляват възпалителните процеси в дихателните пътища, което води до появата на симптомите. Инхалаторите от друга страна се използват за бързо реагиране като отварят подутите дихателни пътища. В някои лечения се включват и лекарства за алергия.

Дългосрочни лекарства – те поддържат астмата под контрол и намаляват вероятността от получаване на пристъп. Такива са:

  • Инхалаторни кортикостероиди – в състава им влизат флутиказон пропионат (Flovent HFA, Flovent Diskus, Xhance), будесонид (Pulmicort Flexhaler, Rhinocort), цикленозид (Alvesco), беклометазон (Qvar Redihaler) и др. За да достигнат максималната си полза е необходимо да се използват по-продължително, но за разлика от пероралните кортикостероиди имат значително по-малко странични ефекти.
  • Левкотриенови модификатори – монтелукаст (Singulair), зафирлукаст (Accolate), зилеутон (Zyflo) помагат за облекчаване на симптомите. 
  • Комбинирани инхалатори – тези лекарствени препарати съдържат дългодействащ бета агонист заедно с кортикостероид. 
  • Теофилин – това ежедневно хапче спомага да се поддържат отворени дихателните пътища чрез отпускане на мускулатурата около тях. Използва се сравнително рядко и изисква редовни кръвни изследвания.

Лекарствата за бързо облекчаване или т.нар. спасяващи медикаменти се използват при крайна необходимост при настъпил тежък астматичен пристъп. Видовете лекарства включват:

  • Краткодействащи бета антагонисти – след вдишване действат в рамките на минути и облекчават бързо симптомите на астматичен пристъп. Приемат се с помощта на преносим ръчен инхалатор или пулверизатор. Такива са албутерол и левалбутерол.
  • Антихолинергични средства – действат подобно на други бронходилататори като отпускат незабавно дихателните пътища и улесняват дишането. 
  • Перорални и интравенозни кортикостероиди – облекчават възпалението на дихателните пътища, но могат да причинят сериозни странични ефекти ако се използват дългосрочно. 

 

Алтернативна медицина при наличието на астма при децата

Според проучванията около 50% от хората с астма се насочват към неконвенционална терапия, но за съжаление няма достатъчно проучвания и доказателства за ефективността от тези терапии. Съществуват частични доказателства в подкрепа на терапията с витамин С и витамин Е при бронхоспазми, както и включването на рибено масло (Омега-3 мастни киселини) към хранителният режим с цел подпомагане контрола на астмата.

 

Финални думи

В Световен мащаб прогнозата за астма се подобрява. Смъртните случаи са намалели през годините поради по-добрата и навременна диагностика, подобряването на грижите и като цяло по-добрата информираност сред населението. 

В България съществува асоциация на българите страдащи от астма, които редовно организират информационен ден, който цели да повиши здравната култура на родителите относно рисковете и последиците от болестите на дихателната система.

Прочетете още: Как да подсилим имунната система при децата?

 

Хареса ли Ви тази статия?

Хареса ли Ви тази статия? Ако сте я намерили полезна, защо не я споделите с вашето семейство и приятели?

Също така сте добре дошли да харесате страницата ни и да ни последвате във Facebook, както и да се абонирате за нашия безплатен имейл бюлетин за полезни статии и съвети, свързани със здравословното хранене и отслабване.

Ако желаете да добавите нещо, което сме пропуснали или да споделите Вашето мнение по темата, можете да го направите, като оставите коментар в полето по-долу. Алтернативно, можете да се включите в някоя от дискусиите на здравословен форум Нутрима.

Благодарим ви! Вашето мнение и идеи са важни за нас!

 

 

Използвана литература

  1. Леманске Р; Бусе У; (2010) „ Астма: клинична експресия и молекулярни механизми“
  2. Силва Г; (2004), „Астма като рисков фактор за ХОББ в дългосрочно проучване“
  3. Martin, J., Townshend, J., & Brodlie, M. (2022). Diagnosis and management of asthma in children. BMJ paediatrics open, 6(1), e001277.
  4. Mayoclinic – Asthma
  5. Papi, A., Blasi, F., Canonica, G. W., Morandi, L., Richeldi, L., & Rossi, A. (2020). Treatment strategies for asthma: reshaping the concept of asthma management. Allergy, asthma, and clinical immunology : official journal of the Canadian Society of Allergy and Clinical Immunology, 16, 75. 
  6. van Aalderen W. M. (2012). Childhood asthma: diagnosis and treatment. Scientifica, 2012, 674204. 

 


 

Абонирайте се за нашия безплатен имейл бюлетин.

Открийте ценни съвети, вдъхновяващи статии и експертна информация за здравословно хранене, фитнес и балансиран начин на живот – директно във вашата поща. Станете част от общността на Нутрима и получавайте специални предложения, ексклузивно съдържание и научно подкрепени препоръки.

 

Оставете коментар

Подобни публикации