Според последно проучване върху профилактичните прегледи у нас, публикувано от Българската телеграфна агенция (БТА, 2025), цели 87% от българите никога не са участвали в държавни профилактични здравни програми. Това е тревожна статистика, която показва не само липсата на навик за превенция, но и по-дълбоки системни проблеми в общественото здравеопазване. Данните показват, че едва един на всеки осем души използва възможността за безплатен годишен преглед, покриван от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).
Профилактичните прегледи не са просто формалност. Те са основен инструмент за ранно откриване на заболявания, които в по-късните си стадии изискват скъпо и продължително лечение. Световната здравна организация (СЗО) изчислява, че около 40% от хроничните заболявания могат да бъдат предотвратени, ако хората се подлагат на редовни профилактични изследвания. Това включва заболявания като диабет тип 2, сърдечно-съдови проблеми, хипертония и някои видове рак.
Въпреки тази научно доказана полза, българите масово избягват профилактичните прегледи. Причините за това са комплексни – от липса на информираност и недоверие към здравната система, до психологически бариери и труден достъп до специалисти в по-малките населени места. За да се разбере мащабът на проблема, трябва да се погледне в дълбочина: какво представляват профилактичните прегледи, защо се пропускат и какви са последиците от това.
Какво представляват профилактичните прегледи и защо са толкова важни?
Профилактичните прегледи представляват организирана медицинска практика, насочена към предотвратяване, а не към лечение на заболявания. Те включват набор от изследвания, които дават възможност за ранно откриване на рискови фактори, отклонения в лабораторните показатели или начални признаци на болест, още преди да са настъпили видими симптоми. Ранната диагностика е от решаващо значение, защото повечето хронични заболявания протичат безсимптомно в продължение на години, докато не настъпи необратима фаза.
В България профилактичните прегледи се покриват изцяло от НЗОК за всички здравноосигурени лица. Те включват годишна консултация с личния лекар, основни лабораторни тестове (кръвна картина, урина, глюкоза, липиден профил), измерване на кръвно налягане и сърдечна функция, както и скрининг за онкологични заболявания като рак на гърдата, шийката на матката и дебелото черво. За хора над 50 години тези прегледи имат още по-голямо значение, тъй като рискът от хронични заболявания се увеличава.
Основните видове профилактични прегледи включват:
- Общ клиничен преглед при личен лекар
- Лабораторни изследвания (кръв, урина, биохимични показатели)
- Кардиологичен преглед (ЕКГ, измерване на кръвно налягане)
- Скрининг за рак (мамография, цитонамазка, тест за окултни кръвоизливи)
- Измерване на индекс на телесна маса и оценка на рискови фактори
Международни проучвания, включително данни от Европейската комисия (2023), показват, че редовната профилактика намалява риска от преждевременна смърт с до 30%. Освен това тя спестява значителни разходи на здравните системи, тъй като предотвратява необходимостта от лечение в късни стадии.
Прочетете още: Как да изчислим своя индекс на телесна маса?
Какво показва проучването в България?
Резултатите от българското проучване, публикувани от БТА през 2025 г., подчертават системен проблем в общественото здравеопазване. Огромният дял на хората, които не се подлагат на профилактика, показва както липса на информираност, така и отсъствие на активна държавна политика за насърчаване на превенцията. Повечето граждани научават за профилактичните програми само при конкретен здравословен проблем или чрез личния си лекар – твърде късно.
Изследването показва, че най-ниската активност се наблюдава сред младите хора под 35 години. Те често възприемат профилактиката като излишна, защото се чувстват здрави. При жените обаче има по-висока активност, особено благодарение на ежегодните гинекологични и мамографски прегледи. Мъжете, от друга страна, много по-рядко посещават лекар, дори при наличие на симптоми.
Друг тревожен аспект е неравномерният достъп до здравни услуги. В малките населени места липсата на специалисти и оборудвани лаборатории прави профилактиката труднодостъпна. Това води до изоставане в ранната диагностика и по-висока заболеваемост в периферните региони. Така пропускането на профилактичните прегледи се превръща не само в личен, но и в обществен проблем.
Основни причини българите да пропускат профилактичните прегледи
Причините за ниската здравна активност в България са многопластови. От една страна, има липса на информираност. Повечето хора не знаят, че профилактичните прегледи са напълно безплатни за здравноосигурените. Министерството на здравеопазването и личните лекари не провеждат редовни кампании за популяризиране на тези услуги. Информационният дефицит води до ниска мотивация и липса на разбиране за ползите от превенцията.
От друга страна, липсата на доверие към здравната система играе ключова роля. Според Евробарометър (2024), България е сред държавите с най-ниско доверие в публичното здравеопазване в Европа. Много хора смятат, че прегледите не са достатъчно качествени или че резултатите няма да доведат до реална промяна. Това недоверие, комбинирано с негативен опит, кара мнозина да избягват лекарите дори при симптоми.
Основните причини, поради които българите пропускат профилактиката, включват:
- Недостатъчна информираност и липса на насърчение от личните лекари
- Недоверие към здравната система и ниска удовлетвореност от услугите
- Психологически страх от диагноза или лоши новини
- Липса на време поради натоварено ежедневие
- Ограничен достъп до специалисти в малките градове и села
Не бива да се подценява и психологическият фактор – страхът. Много хора избягват профилактичните прегледи, защото подсъзнателно се страхуват от лоши новини. Този феномен е известен като избягване на здравна информация и е добре документиран в медицинската психология.
Последици от пропускането на профилактичните прегледи
Пропускането на профилактиката има сериозни последици както за индивида, така и за обществото. Най-прекият резултат е късната диагностика на заболявания, които биха могли да бъдат предотвратени или успешно лекувани, ако се открият навреме. Ракът на гърдата, например, има близо 90% успеваемост при ранно откриване, но под 30% при късно диагностициране. Същото важи и за сърдечно-съдовите заболявания, които са водеща причина за смъртност у нас.
На системно ниво, липсата на профилактика увеличава натиска върху болниците и бюджета на НЗОК. Лечението на хронични и напреднали заболявания струва многократно повече от профилактиката. Това води до неустойчива здравна система, в която средствата се изразходват за лечение, а не за превенция. Според Европейската обсерватория по здравни системи (2023), България губи милиони левове годишно поради предотвратими заболявания.
Социалният ефект също е значителен. Болестите, които биха могли да се предотвратят, водят до загуба на работоспособност, понижаване на качеството на живот и демографски спад. Превенцията не е просто медицинска мярка, а обществен приоритет, който определя здравето на бъдещите поколения.
Прочетете още: Как да намалим риска от сърдечно-съдови заболявания?
Какво може да се направи – препоръки за промяна
За да се преодолее ниската профилактична култура в България, са необходими както институционални, така и лични усилия. На държавно ниво трябва да се въведат национални информационни кампании, които да обяснят ползите от профилактиката на разбираем език. В съвременния дигитален свят могат да се използват онлайн напомняния, SMS известия и интегриране на профилактичните прегледи в електронното здравно досие.
Ефективни мерки за насърчаване на профилактиката:
- Национални кампании за здравна култура и превенция
- Дигитални системи за напомняния и електронни записи
- Облекчен достъп до специалисти чрез телемедицина
- Стимули за личните лекари да насърчават профилактиката
- Платен ден от работодателя за здравен преглед
На индивидуално ниво всеки човек трябва да поеме отговорност за своето здраве. Посещението при личния лекар веднъж годишно не е загуба на време, а инвестиция в бъдещето. Както казва д-р Силвия Георгиева, специалист по обществено здраве:
„Превенцията е най-евтиното и най-ефективно лечение. Една часова визита при лекаря може да спести месеци страдание и хиляди левове.“
Финални думи
Профилактичните прегледи не бива да се възприемат като досадно задължение, а като съзнателна грижа за здравето. България предлага достъп до редица безплатни изследвания, но промяната в мисленето е тази, която ще направи реалната разлика. Когато превенцията стане част от културата, обществото става по-здраво, по-продуктивно и по-устойчиво.
Редовните профилактични прегледи не само удължават живота, но и повишават неговото качество. Те позволяват навременно лечение, по-добър контрол върху здравните рискове и по-ниски разходи за обществото. Затова следващият път, когато личният лекар ви покани на профилактичен преглед, не отлагайте. Здравето е инвестиция – и профилактиката е най-добрият начин да го запазим.
Направете онлайн теста: Водите ли здравословен начин на живот?
Nutrima AI здравен консултант
Желаете да научите повече по темата или да получите персонализиран съвет в областта на здравословното хранене и начин на живот?
Попитайте Nutrima AI здравен консултант – вашият личен наставник в областта на здравословното хранене, фитнеса и уелнеса!
Хареса ли ви статията?
Хареса ли ви тази статия? Ако сте я намерили полезна, защо не я споделите с вашето семейство и приятели?
Също така сте добре дошли да харесате страницата ни и да ни последвате във Facebook, както и да се абонирате за нашия безплатен имейл бюлетин за полезни статии и съвети, свързани със здравословното хранене и отслабване.
Ако желаете да добавите нещо, което сме пропуснали или да споделите Вашето мнение по темата, можете да го направите, като оставите коментар в полето по-долу. Алтернативно, можете да се включите в някоя от дискусиите на здравословен форум Нутрима.
Благодарим ви! Вашето мнение и идеи са важни за нас!
Използвани източници
- Bauer, U.E., Briss, P.A., Goodman, R.A. and Bowman, B.A., 2014. Prevention of chronic disease in the 21st century: elimination of the leading preventable causes of premature death and disability in the USA. The Lancet, 384(9937), pp.45–52.
- Bulgarian Telegraph Agency (BTA), 2025. 87% of Bulgarians have not used state preventive healthcare programmes – study shows. BTA News.
- European Commission, 2023. State of Health in the EU: Companion Report 2023. Luxembourg: Publications Office of the European Union.
- OECD/European Observatory on Health Systems and Policies, 2023. Bulgaria: Country Health Profile 2023. Paris: OECD Publishing. Available at: https://www.oecd.org/health [Accessed 5 Oct. 2025].
- World Health Organization, 2024. Preventing chronic diseases: a vital investment. Geneva: WHO Press.
- World Health Organization, 2023. Noncommunicable Diseases Country Profiles 2023: Bulgaria. Geneva: WHO Press.
