Какво е солта?
Солта е бяло кристално вещество, което намира широко приложение, както в бита, така и в хранителната промишленост. Няма значение дали ще си купим готова храна или ще приготвим вечерята вкъщи, тя винаги ще съдържа в себе си поне щипка сол.
Солта е наричана „маята на живота“ и още „бялата смърт“.
Но какво всъщност е солта? Солта е продукт получен от взаимодействието на една молекула натрий и една молекула хлор. Химичното й наименование е “NaCl”. Натриевият хлорид, познат още като готварска сол или само сол, се използва широко като овкусител и консервант за храни, както и за много други цели в хранителната индустрия.
Солта присъства и в живите организми и има ключово значение за тяхното нормално функциониране. Солта попада в тялото ни основно чрез храната, а това е много важно за определени функции в организма. Разпространението на нервните импулси в тялото се подпомага от натриевите йони, а повечето тъкани и телесни течности съдържат натриев хлорид.
Освен като подправка и подобрител на вкуса, солта намира приложение в хранително-вкусовата промишленост, като консервант. А в науката за храната и храненето, вкусът “солено” се смята за един от петте основни вкуса, разпознаваеми от вкусовите рецептори на езика.
Добивни места на натриев хлорид има на редица места по света, както и различни начини за добиването й. На някои места има солни мини, на други има солни отлагания край солени езера, на трети – солни находища от пресъхнали морета. В света съществуват и дори солни кладенци. Един от най-популярните начини за добиване на солта е чрез изпаряване на морска вода. Различният произход определя и различните видове сол.
Видове сол
Сред най-разпространените видове сол се нареждат готварската, калиевата, йодираната, морската и хималайската.
Нека сега се запознаем по-подробно с тях.
1. Натриева сол
Натриевата сол е най-разпространената и най-използваната сол, в света. Както може би се досещате вече, тя е позната под името “готварска сол“. Чрез приема й ние доставяме натрий за тялото.
Натриевата сол участва в регулирането на вътреклетъчното налягане и съдържанието на вода. Въпреки че е полезна, с нея не бива да се прекалява, защото свръхконсумацията на натриев хлорид води до увеличаване на жаждата и задържане на вода в клетките, a това, от своя страна, води до отоци и повишено кръвно налягане.
Токсична доза за възрастни: над 12.4 гр/кг за денонощие.
2. Йодирана сол
Химическото име на йодираната сол е “KI” или “NaI”. Същността на този вид сол е, че към нея има добавен йод. йодът е особено важен за нашия организъм, а много често количествата, които приемаме, са недостатъчни.
Йодният недостиг води до проблеми със щитовидната жлеза, която изпълнява важна роля за редица телесни процеси. Количеството йод, което се добавя, е 1%. Йодираната сол е отличен източник на минералите йод, калий и натрий.
Допустими дневни количества:
- Възрастни: 120 – 130 мг
- Деца: 15 – 30 мг
3. Морска сол
Морската сол, известна още като едра сол, се добива от морската вода, чрез процеса изпарение. Богата е на микроелементи и минерали. Има оказано положително влияние върху сърдечно-съдовата система, регулира кръвното налягане, подсилва имунитета. По съдържание на йод, морската сол е 40 пъти по-бедна от йодираната, тъй като голяма част от този елемент се изпарява по време на добиването.
4. Кашерна сол
Друга подобна по предназначение и свойства е кашерната сол. Кашерната сол е северноамериканският термин за груба готварска сол с ниско съдържание на йод. Още един полезен вид, но когато се консумира в умерени количества, разбира се.
5. Флуорирана сол
Химичното й наименование е “Натриев флуорид” (NaF). Този вид сол се използва в страните, където флуорирането на питейната вода не е на дневен ред. Флуоридът е важен за денталното здраве. В държавите, в които водата не е обогатена с флуорид, се използва флуорирана сол.
Няма точни данни, които да посочат от какво количество флуор се нуждае организма ни, но е ясно, че не трябва да прекаляваме с неговия прием. В България нямаме съществена нужда от употребата на флуорирана сол, тъй като водата, която пием съдържа флуорид. Сред най-богатите, на този елемент, продукти се нареждат пастите за зъби.
6. Калиева сол
Друга много полезна сол е калиевата. Тя се съдържа в множество зеленчуци, като естествена съставка. Калиевата и натриевата сол се използват в комбинирана диетична сол, като целта е да се синхронизира водният баланс в човешкото тяло.
Химично, калиевата сол се записва като “KCl”. Тя може да е естествена съставка, която да приемаме чрез зеленчуците, но в самостоятелен прием тя има диуретичен ефект, т.е. води до загуба на вода и калций чрез урината. При повишен прием се получат мускулни крампи, обезводняване и дори може да се стигне до инфаркт.
Допустим дневен прием: 1 гр/кг/денонощие.
7. Хималайска сол
Наричана е още „бялото злато“, а външно е с розов цвят, който се дължи на железните атоми, включени в кристалната решетка. Хималайската сол е богата на полезни минерали и има положително енергийно излъчване.
Минералните соли, които съдържат в себе си хималайска сол, изразяват някои жизнено важни свойства. Те поддържат осмотичното налягане в клетките, поддържат нормалното колоидно състояние на цитозола, стабилизират белтъчните разтвори и участват в поддържането на киселинно-алкалния баланс в тялото.
8. Кафява сол
Кафявата сол се слави с антиоксидантните си свойства и това, че се използва при хронична умора.
15 от най-мощните антиоксиданти в природата
9. Хавайска червена сол
Хавайската червена сол произхожда от остров Молокай, където тихоокеанската вода се смесва с изпечената вулканична червена глина. Тя е много богата на желязо и олигоминерали. Вкусът ѝ напомн на печени лешници. Помага при сърдечно-съдови заболявания.
10. Хавайска черна сол
Хавайската черна сол изобилства от минерали, микроелементи и активен въглен. Способства за детоксикацията на организма. Хавайската черна сол се получава чрез смесването на една от най-чистите води в света с вулканичните скали от черна лава. Наподобява вкус на ядки.
Кои са храните с най-високо съдържание на сол?
Сред храните, с най-високо съдържание на натриев хлорид, се нареждат преработените меса, консервираните храни, солените изделия и бързите закуски.
- Преработени меса – колбаси, кренвирши, бекон, шунка, луканки, наденици
- Пушени меса – риба, месо, деликатеси
- Солени изделия – солети, крекери, соленки, солени бисквити, пуканки
- Полуфабрикати – супи, полуготови храни, салати
- Консервирани храни – риба, русенско варено, пастети
- Замразени храни – риба, месо, морски деликатеси
- Сосове – соев сос, кетчуп, сосове за салати и ястия
- Тестени изделия – хляб, баници, тутманици
- Бързи закуски – сандвичи, бургери, дюнери, принцеси, пица, банички
- Солени ядки и семена – фъстъци, бадеми, кашу, слънчоглед
Ползи от солта
Солта предпазва костите и регулира нивата на кръвната захар. Натрият, който влиза в телата ни чрез приетата сол, обезпечава функционирането на клетките. Следователно при недостиг на този елемент могат да възникнат сериозни разстройства – например нарушения в провеждането на нервните импулси или пък понижаване на производството на инсулин.
Недостигът на натрий може да бъде особено опасен, понеже бъбреците започват активно да отделят веществото ренин, което предизвиква спазми на капилярите и повишено артериално налягане. Това, от своя страна, може да доведе до инсулт и инфаркт.
Друг плюс, който може да споменем, в полза на солта е, че тя е евтина хранителна добавка, която същевременно съхранява хранителните продуктите за по-дълго време.
Здравословното количество сол, което човек трябва да приема е 1,5 грама сол дневно. Това е количеството от което се нуждае организмът ни, за да функционира оптимално. По-голямата част от това количество идва от консумацията на месо, хляб, риба и зеленчуци.
Вярвам, че не веднъж сте чували, че хората, които страдат от високо кръвно налягане, трябва да намалят солта. Това обаче не важи до толкова за хора, с нормални стойности на кръвното налягане. Всъщност това как солта Ви влияе зависи и от Вашето здравословно състояние.
А ето и малко любопитна информация за тези от вас, които спортуват редовно – направени са изследвания, в които е установено, че при интензивни тренировки, придружени с обилно потене, желанието за прием на натриев хлорид, през следващите 12 часа, се увеличава с до 50%. Този феномен се дължи на загубата на сол чрез потенето и желанието на тялото да си я възстанови.
Вреди от солта
Прекомерният прием на натриев хлорид може да доведе до редица здравословни усложнения, като високо кръвно налягане, камъни в бъбреците, гастроезофагеална рефлуксна болест (ГЕРБ), катаракта (старческо перде), както и до повишен риск от развитие на инсулт, инфаркт и дори рак.
Стомашни киселини (ГЕРБ)
Храната, която приемаме, трябва и да бъде обработена. Тази функция има нашият стомах и стомашната киселина, която той отделя. При големи количества приета сол се отделя повече стомашна киселина. Излишната киселина води до развитието на стомашни киселини, различни възпаления и язви.
Кои са най-ефикасните храни срещу стомашни киселини?
Задържане на течности и хипертония
Приемът на големи дози сол води до задържане на течности. Това може да доведе до подуване и нарушаване на функцията на органите. Лесно може да се стигне и до хипертония и исхемична болест на сърцето.
Установено е, че натрупването на натрий в организма може да повиши риска от развитие на хипертонична криза. Начинът за справяне с този проблем е назначаването на безсолна диета, която бързо да нормализира кръвното налягане.
Само още малко сол
“Само още малко сол” води до спазми на капилярите и повишено артериално налягане. А това е пряка заплаха от инсулт и инфаркт.
Защо не виждам добре?
Предозирането със сол се отразява зле на зрението и увеличава риска от развиване на катаракта (перде на очите, което се характеризира с помътняване на лещата на окото).
Финални думи
Както всичко останало, така и солта си има своите положителни и отрицателни черти. Ключът отново се крие в умереността и баланса. Не изключвайте напълно солта от менюто си, но и не прекалявайте.
Солете храната по-малко. Не избягвайте йодираната сол. Морската и хималайската сол изглеждат доста екзотично и поради тази причина се използват в много салони, като елементни декорации. В спа салоните има процедури със сол, които са много отпускащи. Съществуват и солни стаи за хора с дихателни проблеми.
На пазара има различни видове сол, за всеки вкус и предпочитание. Вече знаете, че недостигът на сол води до неправилни телесни функции, но пък прекомерната консумация също крие опасност за здравето.
Намалете приема на преработени меса и полуфабрикати. Четете етикетите с хранителните стойности на продуктите и избирайте такива, в които съдържанието на сол е под 0.3 грама на 100 грама продукт.
Световната здравна организация препоръчва не повече от 6 грама сол дневно.
Как да разчитаме етикетите с хранителни стойности?
Хареса ли Ви тази статия?
Хареса ли Ви тази статия? Ако сте я намерили полезна, защо не я споделите с Вашето семейство и приятели?
Също така сте добре дошли да харесате страницата ни и да ни последвате във Facebook, както и да се абонирате за нашия безплатен имейл бюлетин за полезни статии и съвети, свързани със здравословното хранене и отслабване.
Ако желаете да добавите нещо, което сме пропуснали или да споделите Вашето мнение по темата, можете да го направите, като оставите коментар в полето по-долу.
Благодарим Ви! Вашето мнение и идеи са важни за нас!
Използвани източници
- Adler AJ, et al. (2014). Reduced dietary salt for the prevention of cardiovascular disease.
- Ekinci EI, et al. (2011). Dietary salt intake and mortality in patients with type 2 diabetes. American Diabetes Association.
- Garg R, et al. (2010). Low-salt diet increases insulin resistance in healthy subjects.
- He FJ, Li J, et al. (2013). Effect of longer term modest salt reduction on blood pressure: Cochrane systematic review and meta-analysis of randomised trials. BMJ.
- Jürgens G, et al. (2002). Effects of low sodium diet versus high sodium diet on blood pressure, renin, aldosterone, catecholamines, cholesterols, and triglyceride. Cochrane Library.
- Leyvraz M, et al. (2018). Sodium intake and blood pressure in children and adolescents: a systematic review and meta-analysis of experimental and observational studies. International Journal of Epidemiology.
- Peleteiro B, et al. (2011). Salt intake and gastric cancer risk according to Helicobacter pylori infection, smoking, tumour site and histological type. British Journal of Cancer.
- Seth W. Hurley, et al. (2015). The biopsychology of salt hunger and sodium deficiency.
- Shikata K, et al. (2006). A prospective study of dietary salt intake and gastric cancer incidence in a defined Japanese population: the Hisayama study. International Journal of Cancer.
- Sodium intake for adults and children – World Health Organization.
- Sorensen MD, et al. (2012). Impact of nutritional factors on incident kidney stone formation: a report from the WHI OS.
- Stolarz-Skrzypek K, et al. (2011). Fatal and nonfatal outcomes, incidence of hypertension, and blood pressure changes in relation to urinary sodium excretion. JAMA.
- Sung Kyu Ha, M.D (2014). Dietary Salt Intake and Hypertension. Electrolytes and Blood pressure.
- Taylor RS, et al. (2011). Reduced dietary salt for the prevention of cardiovascular disease: a meta-analysis of randomized controlled trials (Cochrane review). American Journal of Hipertension.
- William B. Farquhar, et al. (2015). Dietary Sodium and Health: More Than Just Blood Pressure.
