Всяка година милиони тонове храна по света се произвеждат, транспортират, продават и… изхвърлят, без да бъдат изконсумирани. Според ФАО (Продоволствена и земеделска организация на ООН) относно разхищението на храната, около 1/3 от цялата произведена храна в света отива в кофата за смет. Това не е просто етичен и икономически проблем – това е глобална екологична криза.
Разхищението на храната допринася за излишно изразходване на ресурси като вода, земя и енергия, и води до отделяне на парникови газове – дори повече от цялото авиационно движение.
В домакинствата, особено в развитите страни (в това число и в България), изхвърлянето на храна е често резултат от лошо планиране, погрешно разбиране на сроковете на годност и липса на информираност.
Но има добра новина: с малки промени в ежедневието, можем да окажем голямо въздействие. Ето как да намалите разхищението на храната в 7 лесни, но ефективни стъпки.
Защо трябва да намалим разхищението на храната?
Разхищението на храната е много повече от просто пълна кофа за смет. Това е системен проблем с огромни последици – както за планетата, така и за нас самите. Намаляването му е не просто морално задължение, а стратегическа необходимост в глобален мащаб.
Екологичен ефект
Всеки изхвърлен домат, парче хляб или парче месо представлява загуба на ресурси: вода, енергия, земя, транспорт, труд. При разграждането си в сметищата, органичната материя отделя метан – парников газ, който е над 25 пъти по-вреден от въглеродния диоксид. Ако разхищението на храната беше държава, щеше да е третият по големина източник на парникови емисии след Китай и САЩ.
Икономически загуби
За всяко домакинство разхищаването на храна е директна финансова загуба. Според Евростат, средно едно европейско семейство изхвърля храна на стойност между 400 и 800 евро годишно. Това са средства, които могат да бъдат инвестирани в по-качествена храна, здраве или образование.
Социално измерение
Докато милиони тонове храна се изхвърлят, над 800 милиона души по света страдат от хроничен глад. Разхищението на храната поставя под въпрос глобалната справедливост и етичното разпределение на ресурсите.
Здравословен аспект
Излишната храна често е свързана с преяждане, нездравословни избори и лоша организация на храненията. Умереното, планирано и осъзнато потребление е предпоставка за по-здравословен начин на живот, по-малко храносмилателни проблеми и по-добро тегло.
И така, след като вече знаем защо е препоръчително (и дори наложащо) да намалим разхищението на храната, нека сега разгледаме по-подробно как да го постигнем.
-
За да намалим разхищението на храната, трябва да планираме храненето предварително
Планирането на менюто за седмицата не само спестява време и средства, но намалява импулсивните покупки и минимизира риска от излишни продукти, които ще останат неизползвани.
Как да го направите:
- Създайте седмичен план с основни ястия и закуски.
- Използвайте продукти, които вече имате, преди да добавите нови към списъка.
- Използвайте мобилни приложения за хранително планиране и следене на наличностите в хладилника.
Факт: Планирането на храненето може да намали хранителния отпадък с до 27%, според проучване в Journal of Cleaner Production.
-
Пазаруване с мисъл, не с емоция
Импулсивното пазаруване е свързано с мозъчната система за възнаграждение (допаминова активация). Храната често се купува под влияние на емоции – глад, скука, стрес.
Как да го направите:
- Никога не пазарувайте гладни.
- Винаги носете списък за пазаруване и се придържайте към него.
- Не купувайте на едро нетрайни продукти, освен ако не знаете как ще ги използвате.
Факт: Възрастните хора, които използват списъци, изхвърлят с до 20% по-малко храна, според National Resources Defense Council (NRDC).
-
За да намалим разхищението на храната, трябва да разбираме етикетите
Много храна се изхвърля ненужно заради неразбиране на етикетите. Терминът “Най-добър до” (best before) е индикатор за качеството, а не за безопасността на храната.
Това означава, че дадена храна е годна за консумиране дори и след изтичане на “Най-добър до” срока, като просто няма да е в най-добрата си форма. Разбирайте зеленчуци, плодове, тестени изделия, и други подобни.
Как да го направите:
- Обърнете внимание дали продуктът има „Използвай до“ (за бързоразвалящи се стоки като месо и мляко, които не бива да се консумират след този срок) или „Най-добър до“ (за зеленчуци, сухи, или трайни храни, които могат да бъдат консумирани и след срока – в разумни граници разбира се).
- Доверете се на сетивата си – мирис, вкус, вид.
- Използвайте ресурси като мобилни приложения за разпознаване на хранителна годност.
Факт: Почти 40% от домакинствения отпадък в ЕС идва от храни, изхвърлени поради погрешно разбиране на сроковете.
Прочетете още: Как да разчитам етикетите с хранителни стойности?
-
Правилно съхранение на храната
Температурата, влажността и светлината влияят пряко върху биохимичните процеси на разграждане в храните. Неправилното съхранение ускорява окислението, микробиалния растеж и загубата на хранителни вещества.
Как да го направите:
- Разделяйте плодовете и зеленчуците според нуждите им от температура и вентилация.
- Използвайте херметически контейнери.
- Замразявайте излишъци – особено варени ястия, хляб, плодове.
Факт: Домати, чесън, картофи и банани не трябва да се съхраняват в хладилник – това променя вкуса и ускорява развалянето им.
-
За да намалим разхищението на храната, трябва да използваме остатъците креативно
Хранителните отпадъци могат да бъдат преобразувани чрез реструктуриране на готварската практика – техника, насърчавана от устойчивата гастрономия.
Как да го направите:
- Превърнете остатъците от вечеря в обяд за следващия ден.
- Варете супи от зеленчукови обелки, стъбла и остатъци.
- Направете смутита с презрели плодове.
Факт: Средностатистическият българин, който използва остатъци системно, може да спести над 500 лева годишно само от храна.
-
Компостиране на това, което не може да се спаси
Компостирането активира микробиологични процеси, които превръщат органичния отпадък в биологично активна почва, богата на хумус и микроелементи.
Как да го направите:
- Инвестирайте в домашен компостер – подходящ дори за апартамент.
- Не компостирайте мазни храни, млечни продукти или месо (предизвикват миризми и вредители).
- Използвайте компоста за растения или дори за подарък на близък с градинарски интереси.
Факт: 45% от битовия отпадък в България е органичен и годен за компостиране, според данни на МОСВ.
-
За да намалим разхищението на храната, трябва да възпитаваме и включваме децата
Психологията на хранителното поведение сочи, че навиците, формирани в детството, остават трайни. Включването на децата в приготвянето на храна увеличава тяхната хранителна грамотност и намалява склонността към разхищение.
Как да го направите:
- Гответе заедно – дайте им малки задачи.
- Обяснявайте значението на храната и труда зад нея.
- Насърчавайте отговорното отношение към остатъците.
Факт: Проучвания показват, че деца, обучавани на устойчиво хранене, изхвърлят с до 33% по-малко храна в училищна възраст.
Храна с мисия
Намаляването на разхищението на храната не изисква жертви – изисква осъзнатост. Това е действие с многостранен ефект: спестява пари, подобрява здравето, защитава природата и изгражда култура на уважение към ресурсите. Започнете с една стъпка още днес – и я превърнете в навик за утре.
Прочетете още: Как да пазаруваме здравословно и целесъобразно?
Nutrima AI здравен консултант
Желаете да научите повече по темата или да получите персонализиран съвет в областта на здравословното хранене и начин на живот?
Попитайте Nutrima AI здравен консултант – вашият личен наставник в областта на здравословното хранене, фитнеса и уелнеса!
Хареса ли ви статията?
Хареса ли ви тази статия? Ако сте я намерили полезна, защо не я споделите с вашето семейство и приятели?
Също така сте добре дошли да харесате страницата ни и да ни последвате във Facebook, както и да се абонирате за нашия безплатен имейл бюлетин за полезни статии и съвети, свързани със здравословното хранене и отслабване.
Ако желаете да добавите нещо, което сме пропуснали или да споделите Вашето мнение по темата, можете да го направите, като оставите коментар в полето по-долу. Алтернативно, можете да се включите в някоя от дискусиите на здравословен форум Нутрима.
Благодарим ви! Вашето мнение и идеи са важни за нас!
Използвани източници
- Eriksson, M., Strid, I. and Hansson, P.-A., 2016. Waste of organic and conventional meat and dairy products—a case study from Swedish retail. Resources, Conservation and Recycling, 114, pp.118–126.
- FAO, 2013. Food wastage footprint: Impacts on natural resources. Summary report. Rome: Food and Agriculture Organization of the United Nations.
- Hebrok, M. and Boks, C., 2017. Household food waste: Drivers and potential intervention points for design–An extensive review. Journal of Cleaner Production, 151, pp.380–392.
- Stancu, V., Haugaard, P. and Lähteenmäki, L., 2016. Determinants of consumer food waste behaviour: Two routes to food waste. Appetite, 96, pp.7–17.
- Schanes, K., Dobernig, K. and Gözet, B., 2018. Food waste matters – A systematic review of household food waste practices and their policy implications. Journal of Cleaner Production, 182, pp.978–991.
