Колко опасен е бисфенол А (BPA) и как да се предпазим?

В съвременния свят на масова пластмаса и улеснен потребителски живот рядко се замисляме за невидимите химикали, които се крият зад привидно безобидните опаковки. Един от най-разпространените и същевременно противоречиви такива е бисфенол А (BPA) – синтетично вещество, използвано в производството на редица ежедневни продукти. 

От бутилки за вода и кутии за храна, до вътрешните покрития на консерви и дори касовите бележки – BPA е почти навсякъде. Но докато удобството е очевидно, рисковете, които се крият зад тази „невидима съставка“, започват все по-силно да тревожат научната общност и институциите. Защо? Нека научим!

Какво представлява бисфенол А (BPA)?

Бисфенол А (BPA) е синтетично химично съединение, използвано основно в производството на поликарбонатни пластмаси и епоксидни смоли. То присъства в широка гама от ежедневни продукти – пластмасови бутилки, кутии за храна, бебешки шишета, термохартиени касови бележки, както и във вътрешното покритие на консервни кутии.

Какъв е проблемът? BPA не е стабилен. Под въздействието на висока температура, UV лъчи или киселинна/алкална среда, той се освобождава и попада в храната или напитките, които консумираме. А веднъж попаднал в организма, той започва да имитира действието на естествения хормон естроген, предизвиквайки хормонален дисбаланс.

Как бисфенол А (BPA) въздейства върху организма?

BPA е ендокринен разрушител – клас съединения, които могат да блокират, имитират или променят хормоналните сигнали в тялото. Дори в много ниски дози, BPA демонстрира способността да се свързва с естрогенните рецептори, нарушавайки чувствителната хормонална регулация, особено в критични периоди като вътреутробното развитие, детството и пубертета.

Научно установени ефекти включват:

• Нарушения в репродуктивната система – намалена фертилност, нарушена сперматогенеза, увреждане на яйцеклетки.
• Неврологични ефекти – асоциации с хиперактивност, тревожност и нарушено когнитивно развитие при деца.
• Повишен риск от метаболитни заболявания – като инсулинова резистентност, затлъстяване и диабет тип 2.
• Хормонални смущения – ранно начало на пубертет, синдром на поликистозни яйчници (PCOS), нередовна менструация.
• Потенциална епигенетична модификация – BPA може да промени експресията на гени чрез метилиране на ДНК.

Какво казват последните научни изследвания?

През последните пет години нарастващ брой висококачествени проучвания потвърждават, че бисфенол А (BPA) има значими биологични ефекти дори при ниски нива на експозиция. 

Данните сочат, че BPA взаимодейства с естрогенните и други хормонални рецептори, променя генната експресия и индуцира епигенетични модификации, с потенциални последствия върху мозъчното развитие, метаболизма и репродуктивната функция. Ето какво разкрива най-новата научна литература.

1. Неврологични и поведенчески проблеми при деца

Някои изследвания установяват, че повишените нива на BPA в урината на бременни жени корелират с поведенчески отклонения при техните деца, особено при момчетата. Механизмът включва потискане на ензима ароматаза, ключов за мозъчното полово диференциране.

2. Метаболитни нарушения и диабет

Друго проучване показва, че дори експозиция на BPA под настоящите регулаторни граници повишава риска от инсулинова резистентност чрез въздействие върху PPARγ (Peroxisome proliferator-activated receptor gamma) – рецептор, регулиращ липидния метаболизъм.

3. Фертилитет и репродуктивна функция

На края, но не на последно място, систематичен преглед обобщава данни от над 70 клинични и експериментални изследвания, потвърждавайки негативно въздействие на BPA върху сперматозоиди, яйчникова функция и хормонални нива.

Защо Европейският съюз драстично ограничи бисфенол А (BPA)?

През 2023 г. Европейският орган за безопасност на храните (EFSA) намали драстично допустимия дневен прием на BPA – от 4 µg/kg телесно тегло до 0.2 ng/kg, т.е. 20 000 пъти по-нисък праг. Причината – нарастващият обем доказателства за имунологични ефекти, включително потенциална връзка между BPA и автоимунни заболявания.

Решението на EFSA се базира на задълбочен токсикологичен преглед на над 800 нови научни публикации, които разкриват, че BPA оказва имуносупресивно действие, нарушава регулацията на T-клетъчната функция, и повишава риска от системни възпалителни реакции. 

Установени са и ефекти върху хематопоезата и лигавичния имунитет, което подсказва, че дори изключително ниски дози BPA могат да компрометират имунната защита, особено при уязвими групи като деца и бременни жени.

В кои продукти най-често можем да срещнем BPA у нас?

Бисфенол А (BPA) е широко използван в производството на поликарбонатни пластмаси и епоксидни смоли, което го прави често срещан в различни потребителски продукти. Експозицията на BPA може да възникне чрез контакт с храни, напитки или предмети, съдържащи това съединение.

7 от най-честите източници на BPA в България включват:

1. Пластмасови бутилки и контейнери за храна, особено тези, изработени от поликарбонат (обозначени с рециклиращ код 7) .
2. Консервни кутии с вътрешно покритие от епоксидна смола, използвано за предотвратяване на корозия .
3. Термохартиени касови бележки, които често съдържат BPA в покритието си .
4. Стоматологични пломби и уплътнители, където BPA се използва в някои композитни материали .
5. Детски играчки и бебешки бутилки, произведени преди въвеждането на регулации, забраняващи използването на BPA в такива продукти .
6. Кухненски уреди и съдове, включително някои пластмасови прибори и съдове за микровълнова фурна .
7. Козметични и тоалетни продукти, където BPA може да присъства в опаковките или като остатък от производствения процес.

Как можем да се предпазим от бисфенол А (BPA)?

Предвид установените хормонални и системни ефекти на бисфенол А (BPA), намаляването на ежедневната експозиция е от ключово значение за опазване на дългосрочното здраве. 

Макар пълното избягване на BPA да е трудно поради широкото му разпространение, научните препоръки акцентират върху поведенчески и потребителски стратегии, които значително могат да ограничат контактa с този ендокринен разрушител.

• Търсете маркировка “BPA-free” – много производители обозначават безопасността на продуктите си, особено при шишета, кутии за храна и бебешки артикули.
• Избягвайте пластмаси с рециклиращ код 3 и 7 – те най-често съдържат BPA или сходни съединения като BPS и BPF, и не съхранявайте гореща храна или напитки в пластмаса.
• Избирайте продукти от стъкло, неръждаема стомана или силикон – тези материали са естествено без BPA и термично стабилни.
• Избягвайте консервирани храни, особено ако кутията няма означение за BPA-free вътрешно покритие.
• Ограничете контакта с термохартия (касови бележки) – тя често съдържа свободен BPA, който може да се абсорбира през кожата.
  

За финал

На база последните научни открития, отговорът е ясен: бисфенол А (BPA) е опасен, дори в изключително ниски концентрации. Като хормонален разрушител с доказани неврологични, метаболитни и репродуктивни ефекти, той представлява реална заплаха за здравето, особено в дългосрочен план. 

Макар регулациите да се затягат, потребителската информираност остава ключово оръжие в защитата срещу този невидим враг в ежедневието.

Nutrima AI здравен консултант

Желаете да научите повече по темата или да получите персонализиран съвет в областта на здравословното хранене и начин на живот? 

Попитайте Nutrima AI здравен консултант – вашият личен наставник в областта на здравословното хранене, фитнеса и уелнеса!

Nutrima AI

Здравейте! С какво мога да ви бъда полезна днес?

Въведете

 

Хареса ли ви статията?

Хареса ли ви тази статия? Ако сте я намерили полезна, защо не я споделите с вашето семейство и приятели?

Също така сте добре дошли да харесате страницата ни и да ни последвате във Facebook, както и да се абонирате за нашия безплатен имейл бюлетин за полезни статии и съвети, свързани със здравословното хранене и отслабване.

Ако желаете да добавите нещо, което сме пропуснали или да споделите Вашето мнение по темата, можете да го направите, като оставите коментар в полето по-долу. Алтернативно, можете да се включите в някоя от дискусиите на здравословен форум Нутрима.

Благодарим ви! Вашето мнение и идеи са важни за нас!

Използвани източници

1. Boon, W.C., Ponsonby, A.L., et al., 2024. Male autism spectrum disorder is linked to brain aromatase suppression by prenatal bisphenol A exposure. Nature Communications, 15, Article number: 48897.
2. European Environment Agency, 2024. Human exposure to Bisphenol A in Europe. 
3. EFSA Panel on Food Contact Materials, Enzymes and Processing Aids (CEP), 2023. Re-evaluation of the risks to public health related to the presence of bisphenol A (BPA) in foodstuffs. EFSA Journal, 21(4), p.e07863.
4. Huang, M., Wang, X., Xu, Y., & Zhang, Y., 2021. Association between bisphenol A exposure and reproductive hormone levels in humans: A systematic review and meta-analysis. Chemosphere, 263, p.128025. 
5. Mustieles, V. & Fernandez, M.F., 2020. Bisphenol A shapes children’s brain and behavior: towards an integrated neurotoxicity assessment. Environmental Health, 19(1), pp.1–9. 
6. Rancière, F. et al., 2019. Exposure to bisphenol A and risk of cardiometabolic disorders: A systematic review and meta-analysis of epidemiological studies. Environmental Health Perspectives, 127(4), p.046001. 

Абонирайте се за нашия безплатен имейл бюлетин.

Открийте ценни съвети, вдъхновяващи статии и експертна информация за здравословно хранене, фитнес и балансиран начин на живот – директно във вашата поща. Станете част от общността на Нутрима и получавайте специални предложения, ексклузивно съдържание и научно подкрепени препоръки.

 

Имейл адрес*

Име*